Моята история - О.Р.

Беше ранна пролет 2012-та. Стара приятелка с която не се бяхме чували отдавна ме потърси в скайп. Попита как съм, кога ще пием кафе и т.н. общи неща. Каза, че в момента е на "много интересна презентация" и след нея щяла да мърда към нашия квартал да се видим,ако искам. Беше ми някакво смотано, а навън дъждовно и отказах. 4-5 месеца след това приятел на годеника ми кадрови войник му се похвалил, че българската армия му е вече тясна и бил влезнал в "голямата игра". Зачудих се, защото го знам че нито е пробивен, нито IQ-то му надвишава номера на обувките. В последствие разбрах, че тази голяма игра е именно SCI. В последствие се оказа, че годеника ми вече са го запознали с компенсационния план, великата идея, 3-те % усвоен пазарен дял и т.н. Започна да става интересно и мисълта за грандиозната идея не ни напускаше и двамата!
Дойде ред и на първата презентация на която бяхме поканени. Лектор беше т.нар. Цецо Лъжецо от Пазадрждик. Устроихме си вечеря с успелите лидери след презентацията, приятеля ми си сръбна и се наложи аз да шофирам. Бях ентусиазирана, не усещах как натискам педала на газта към вкъщи, усещах се силна! Скоро след това решихме да се включим двамата общо с един пакет БК2. Гледам ги усмихнати и успешни млади хора, навсякъде заедно, приятелска атмосфера и всичко беше интересно! Опитвахме се, пробвахме наред списъка с горещи контакти и понеже получавахме отказ след отказ, започнахме да получаваме насърчения, че бизнеса е нов, трудно разбираем и че трябва търпение. Месеци по-късно се засякохме на една презентация с приятелката, за която споменах в началото. Едва свързваше двата края в едно студио за маникюр и педикюр. Тя беше вече година в бизнеса, но не бе постигнала нищо, дори я хвана яд, че друг ме позиционирал вместо да изслушам първо нея. За половин година срещахме единствено неразбиране, въпреки че следвахме всички стъпки към успеха. Наливахме пари за визитки, официални костюми, вечери в отбрани заведения, но нещата не се случваха. Когато имахме потенциален клиент за бизнес партньор, кадровия войник обясни, че сме неопитни и трябва срещата да е 2 срещу 1, та се натресе и той. Остави визитка както си му е реда и в последствие той открадна нашия потенциален клиент. Ние трябваше да продължаваме да плащаме цената и да чакаме нашия моментум. Обучения, оперативки, презентации, вечери! Таргетите се вдигаха, натиска ставаше все по-голям, а отказите за невероятния бизнес следваха един след друг. Успяхме да регистрираме 2 клиента с карти и още 2 за да покрием активитет платени от нас. Накрая взе да ми просветва, че се наблягаше повече на мотивацията, натиска и лакомията от комисионната за бизнес центъра, от колкото за потребителско генерирания оборот! Спонсорът ни половин година твърдеше, че на далавера, след това когато започнахме да му искаме обяснение за тъпия бизнес мина в дефанзивна позиция, че си е избил парите и е сигурен, че и ние ще си ги избием. Преди няколко дни изплю камъчето, че всъщност е избил едва половината от неговата инвестиция. "Бизнеса" се оказа една огромна илюзия.
Скарах се с Чаневите, Колевите и Асеновградските бурсуци. Малко след това развяхме бялото знаме, от нас се искаше да следваме системата и да плащаме като попове. Приближените на Светльо покрай Християнския му център получаваха похвали и автомобили. Те не са ги постигнали според резултатите си, бъдете сигурни !!